DORA.1 (Тодорка Атанасова)
85 233
4.09.2019 г., 9:48 ч.

Рисунка върху лист хартия 

  Поезия » Философска
604 1 2

Ще се плисна, като вълнá в скалите на ежедневието.

Гола, във пръстта - ще засея костилката.

Ще ям от житото, ще пия от виното.

Ще пея песен от дъното на морето.

Рибите ще играят хоро, а течението – мъртво

ще ги аплодира.

На удавника – ще му дойде въздуха.

Точно в този антракт – глухите ще чуят припева.

Животът ще е! - в дихателна пауза.

И когато скалата прегърне ехото – ще завърти кръвта му.

Пулсът ще е в ритъма.

Златната рибка не сбъдва измислици!

Сбъдва само три желания: вчера, днес и утре!

Любовта е безсмъртна! Времето е понятие!

Мен, дали ще ме има?

Всеки залез - ражда ново понятие!

 

27.10.2017г

© Тодорка Атанасова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Грабна ме,
    завъртя ме,
    блъсна ме в скалата
    и ме запрати на дъното на морето.
    Така се почувствах след като прочетох стиха ти.
    Поздрави !
  • "Златната рибка не сбъдва измислици!"
    Браво , Доре! Много чувство и мъдрост!
Предложения
: ??:??