4.09.2019 г., 9:48

Рисунка върху лист хартия

957 1 2

Ще се плисна, като вълнá в скалите на ежедневието.

Гола, във пръстта - ще засея костилката.

Ще ям от житото, ще пия от виното.

Ще пея песен от дъното на морето.

Рибите ще играят хоро, а течението – мъртво

ще ги аплодира.

На удавника – ще му дойде въздуха.

Точно в този антракт – глухите ще чуят припева.

Животът ще е! - в дихателна пауза.

И когато скалата прегърне ехото – ще завърти кръвта му.

Пулсът ще е в ритъма.

Златната рибка не сбъдва измислици!

Сбъдва само три желания: вчера, днес и утре!

Любовта е безсмъртна! Времето е понятие!

Мен, дали ще ме има?

Всеки залез - ражда ново понятие!

 

27.10.2017г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тодорка Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Грабна ме,
    завъртя ме,
    блъсна ме в скалата
    и ме запрати на дъното на морето.
    Така се почувствах след като прочетох стиха ти.
    Поздрави !
  • "Златната рибка не сбъдва измислици!"
    Браво , Доре! Много чувство и мъдрост!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...