Ще се плисна, като вълнá в скалите на ежедневието.
Гола, във пръстта - ще засея костилката.
Ще ям от житото, ще пия от виното.
Ще пея песен от дъното на морето.
Рибите ще играят хоро, а течението – мъртво
ще ги аплодира.
На удавника – ще му дойде въздуха.
Точно в този антракт – глухите ще чуят припева.
Животът ще е! - в дихателна пауза.
И когато скалата прегърне ехото – ще завърти кръвта му.
Пулсът ще е в ритъма.
Златната рибка не сбъдва измислици! ...