4.03.2010 г., 11:28 ч.

Рисунки на криви дъги 

  Поезия
479 0 4
И аз съм тук, държа да отбележиш в протокола.
Отлично ти отивам на чаршафите,
една такава рошава, безгримова и гола,
но без лице, без име и без начини…

И ти си тук, почти сме съвместими…
Наричат ни семейство, неподписано.
A колко пъти „ДА” необходими
превръщат съществуващото в истинско?!

Ръцете ми са груби за бижутата,
 които сътворяват себевричане
и сещам се за приказката с крушата,
според която нямам право на обичане…

Но ти отбележи ме в протокола,
че бях до теб и тихо те целунах.
Във черното на чаша с топла кòла
газирани балончета потъват…

Така стоят нещата, обич моя -
 затваряме очи и сме щастливи!
Преди да ти принадлежа, съм своя,
  рисуваме дъги, но твърде криви…
 


© Евгения Илиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??