Рисувай в мен
Рисуваш щрихи върху нечия картина
И с усмивка надарена – сивата поема
Използваш цветовете на дъгата
За да запълниш тъмнината
Нахвърляш от боята
Пръски по земята
Петна от радост на лицето
Светъл лъч в очите
Еуфорията надделява
Капки пот размазват цветовете
Сливат се в хармония и пеят
Песни за преди това
Истории за мрачни –
Тъмни времена
Когато творецът забравил
Какво е красота
Като целувка подарява
Всеки допир на цвета
А платното като негова любима
С щастие попива от това
Всеки размах предава
удоволствие на образа
Душевният комфорт прeобладава
Във всяка следваща черта
Нещо като мъничко тъга
Ще има и малко самота
Тук и там по капка тъмнина
За да не се обърне света
Но пак по пътя да поеме
Слънце да огрява този храм
А природата да пази
От заблуди - силен плам
Творецът обладан е
В свят на цветове
Последна точка той ще сложи
Когато разбере
Дете в простора тича
Засмяно от истински възторг
И плува във води от вятър
През хълмовете и поляни
На върха на четчицата е боята
Прави още кръгове
Лица засмяни тя рисува
Към небето вдигнали ръце
А в себе си човекът
Бие силно негово сърце
Вода примесена със цвят се стича
От съсредоточеното му лице
Това е като всеки следващ път
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пъсифериан Всички права запазени
