Рисуваш щрихи върху нечия картина

И с усмивка  надарена – сивата поема

Използваш цветовете на дъгата

За да запълниш тъмнината

Нахвърляш от боята

Пръски по земята

Петна от радост на лицето

Светъл лъч в очите

Еуфорията надделява

Капки пот размазват цветовете

Сливат се в хармония и пеят

Песни за преди това

Истории за мрачни –

Тъмни времена

Когато творецът забравил

Какво е красота

Като целувка подарява

Всеки допир на цвета

А платното като негова любима

С щастие попива от това

Всеки размах предава

удоволствие на образа

Душевният комфорт прeобладава

Във всяка следваща черта

Нещо като мъничко тъга

Ще има и малко самота

Тук и там по капка тъмнина

За да не се обърне света

Но пак по пътя да поеме

Слънце да огрява този храм

А природата да пази

От заблуди - силен плам

Творецът обладан е

В свят на цветове

Последна точка той ще сложи

Когато разбере

Дете в простора тича

Засмяно от истински възторг

И плува във води от вятър

През хълмовете и поляни

На върха на четчицата е боята

Прави още кръгове

Лица засмяни тя рисува

Към небето вдигнали ръце

А в себе си човекът

Бие силно негово сърце

Вода примесена със цвят се стича

От съсредоточеното му лице

Това е като всеки следващ път