lost_in_art (Надежда Рашева)
41 146
4.10.2007 г., 19:52 ч.

Рисувайки изгрева... 

  Поезия
608 0 5
 
Рисувайки изгрева..



В миг дори звездите вече не греят,

а потъват бавно в сладка забрава.

Къшей по къшей луната погребват

под мантия от цветна коприна...


На изток тихомълком пристъпва зората,

с нежна ръка вълните събужда,

нощният хлад с устни сладки поглъща,

с целувка сатенена поздравява росата.


Лъч след лъч, хоризонтът разцъфва

в пурпурно жълта премяна.

Росните капчици в диаманти превръща,

в бяла магия денят засиява.


Искра, породена от среща очаквана,

докато залезът място на изгрева прави,

разпалва в небето огън нестихващ

от хиляди цветни пожари...


Снопове топлота лицето прегръщат,

очите от мрака нощен спасяват.

В галоп препускат шепнешком мислите...

Събуди се, че отново утро е!

На В. (03.10.2007)

© Надежда Рашева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??