24.06.2008 г., 13:35

Рисувам...

1K 0 22
 

 

Рисувам

натежали мисли

и неизлечими до полуда

грехове

от тайнствени

жигосвания вечер,

разбунили безшумни

ветрове.

 

Рисувам

залезни пристрастия

и вклинвам се в утробата

на слънцето,

топяща се

в отминали причастия,

заглъхнали от жаждата

... в сърцето.

 

Рисувам

натежали мисли...

Очите ти ме парят

до полуда!

Заглъхнала съм

в тиха семенност

в очакване на твоята

присъда...

 

24.06.08

Пловдив

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....