Jun 24, 2008, 1:35 PM

Рисувам...

  Poetry
1K 0 22
 

 

Рисувам

натежали мисли

и неизлечими до полуда

грехове

от тайнствени

жигосвания вечер,

разбунили безшумни

ветрове.

 

Рисувам

залезни пристрастия

и вклинвам се в утробата

на слънцето,

топяща се

в отминали причастия,

заглъхнали от жаждата

... в сърцето.

 

Рисувам

натежали мисли...

Очите ти ме парят

до полуда!

Заглъхнала съм

в тиха семенност

в очакване на твоята

присъда...

 

24.06.08

Пловдив

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...