Гума за триене исках -
щях да я използвам за четка,
щях да рисувам върху картини -
с бяло - нека бъде петно.

И шепа с пепел ми трябваше много -
да я посипя върху спомените,
да ми напълни вятърът очите с нея,
да ми я пръсне в сърцето.

А може би хапче, което лекува?
Което с паметта си играе,
премахва ти болката,
донася ти безразличие.

Или пък каничка с вино -
само за мене -
и топло, и малко горчиво,
но да променя душата пенлива.

Стоях и си мислех,
а само чувствала
и исках и гума, и пепел,
и хапче, и вино.

За да съм сигурна,
че няма да остане нищо излишно,
че сърцето измито, пропито,
ще бъде предишно.

А времето само помогна,
наля ми в кана надежда,
нарисува в мисълта ми дъга
и погледът някак проглежда,
вместо пепел, събирам в шепи дъжда.