Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18478
12.11.2023 г., 18:40 ч.

Рисувам те – самата красота 

  Поезия » Философска
247 3 8

Какво ли не ти щедро обеща,
прочетените книги потвърдиха,
мечтаех си за хиляди неща,
а днес от тишината съм по-тиха.

 

Забиваха се острите стрели.
Ти казваше, че болката ме учи,
сега се питам всеки ден дали,
си знаел, че по-лош ще си от кучи,

 

животе мой, на дребно се пилях,
без праг и дом и люлка не люляла.
В очите ти ще хвърля своя смях
сред пепелища той е птица бяла.

 

Рисувам те – самата красота,
избирам все най-нежните си думи...
Прости си ти и аз ще ти простя,
душата ми е мостът помежду ни,

 

а тя след всичко вярва в чудеса,
лети след теб и пее, и обича,
и може бе от този свят не са,
живот суров, измислено момиче...

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??