Рисувам те – самата красота
Какво ли не ти щедро обеща,
прочетените книги потвърдиха,
мечтаех си за хиляди неща,
а днес от тишината съм по-тиха.
Забиваха се острите стрели.
Ти казваше, че болката ме учи,
сега се питам всеки ден дали,
си знаел, че по-лош ще си от кучи,
животе мой, на дребно се пилях,
без праг и дом и люлка не люляла.
В очите ти ще хвърля своя смях
сред пепелища той е птица бяла.
Рисувам те – самата красота,
избирам все най-нежните си думи...
Прости си ти и аз ще ти простя,
душата ми е мостът помежду ни,
а тя след всичко вярва в чудеса,
лети след теб и пее, и обича,
и може бе от този свят не са,
живот суров, измислено момиче...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
