Рисувам тъгата...
Рисувам тъгата...
Тебе отново
рисувам, тъга,
в пролетно синьо
цъфнала иглика,
като моите очи -
небесна синева,
по цвят сме си с тебе
лика - прилика...
Влез в душата ми -
ефирна и лека,
с новата си дреха,
бъди ми сълза,
и тъжен смях,
и нежност тиха,
но не влизай у дома,
ах, не влизай, тъга, у дома...
Нека да е тихо,
нощем без мъка,
без порой
от тъжни звезди,
денят да е светъл
в очи на дете,
и камбана от радост
пак да ехти.
Влез в душата ми,
ще знаят малцина,
че обичам тъгата -
кротка и нежна,
понякога тихо ще плача,
без сълзи,
и ще никнат цветя
от обич безбрежна.
Ти от мене
не бягай, тъга,
в душата ми влез,
тиха, красива,
като месечина светла,
пак ще те скрия
в очи на сърна,
плаха, но жива...
Тебе рисувам, тъга,
като цъфнала
в синьо иглика,
красива и пролетна
мен приеми,
но те моля, тъга,
не влизай в дома ми,
ах, не влизай в дома ми...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Костадинова Всички права запазени
