РИСУВАНА ТЪГА
Помоли да те нарисувам.
Не мога.
Трудно е.
Разбираш ли?
Какви са краските на самотата?
Захвърлих тъмните бои.
А само с тях рисувах аз тъгата.
А другото, което никой не видя,
в теб, в душата ти ранена?
Видях го аз...
И ме боли!
Защото болката във мен отекна.
Поиска да те нарисувам...
Как?
Кажи ми колко четки ще ми трябват?
Не да рисувам,
а да бърша прах,
натрупан в теб,
натрупан в твоя грях...
На Ирен
© Ник Желев Всички права запазени