Oct 12, 2011, 12:08 AM

Рисувана тъга

Poetry

761 0 10

РИСУВАНА ТЪГА

Помоли да те нарисувам.
Не мога.
Трудно е.
Разбираш ли?
Какви са краските на самотата?
Захвърлих тъмните бои.
А само с тях рисувах аз тъгата.
А другото, което никой не видя,
в теб, в душата ти ранена?
Видях го аз...
И ме боли!
Защото болката във мен отекна.
Поиска да те нарисувам...
Как?
Кажи ми колко четки ще ми трябват?
Не да рисувам,
а да бърша прах,
натрупан в теб,
натрупан в твоя грях...

На Ирен

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

sisidara (Сиси)

Уау!..не да рисувам, а да бърша прах...Поздравления за стихото!

2011-10-15T08:03:08+03:00
DanyD (Дани)

Хубаво, Ник.

2011-10-13T12:30:05+03:00
The_Crimson_King (Михаил Костов)

"Поиска да те нарисувам...
Как?
Кажи ми колко четки ще ми трябват?
Не да рисувам,
а да бърша прах,
натрупан в теб,"

Много интересни образи. Хареса ми.

2011-10-12T20:46:10+03:00
Магинка (Магдалена Рашева)

Извира от душата ти този стих.
Истински и докосващ!
Поздравления!

2011-10-12T14:31:28+03:00
stenli499 (Станислава)

Рисувате прекрасно,но защо тъга...
Поздрав и за двамата...

http://vbox7.com/play:5538a72a

2011-10-12T11:22:08+03:00