20.10.2006 г., 0:19

ритуалът на ноща

1.1K 0 2
Всеимащи хора,
дайте ни миг
на сладост
дайте ни вашето
доверие.
Нека ви представим
на нашето преддверие
ето тук останете
затаете дъхи се заслушайте,
в нежносиният полумрак
усетете хладът по тиловете си.
Всеимащи хора,дайте ни
миг сладост
нека извършим свещеният
ритуал.
Съблечете се.
Сега с маслата
боготворени се облейте,
с тих напев се пригответе
божествената роба се
отваря за вас
вие сте семето в
нейната утроба.
Лунните лъчи
обливат,плътските
ви тела,
змийски
се обвийте около
огъня,
нека започнем церемонията
нека ритуалът се съживи
нека бъдем първите
смъртни докоснали
мистиката на нощта
нека започне дъжда,
хайдееееееееееееееееееееее
ритмични стъпки
в нощта отшумяват
ритмични стъпки
ноща приветстват
майката нощ,
всепричистващата нощ.
Нека излекува земята,
със своята тъмна
одежда.
Нека скрие болката
на живите под своята
рокля,
нека ни погали
целуне
и боготвори
нека танцът започне,
огънят гори,
хайдеее,тихи
песни ще мълвим
после пак,и пак
и на края с пресипналите
си гърла ще я изпратим,
и помолим да се върне
при нас.
Всеимащи хора,
дайте ни миг сладост
дайте ни миг,миг без
болка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тарададам Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • хаха да бее,сори за запетайте,там аз си мисля нещо и после не ги махам
    ами какво е искал да каже автора?-това се чудите нали?
    искам да кажа ,че трябва да се радваме на ноща,защото тя заличава спомените на деня.Просто през нощта всичко е чисто и спокойно.
    и съм придал мистика за да бъде нощта интригуваща и обземаща.а всеимащите хора са всички на които за нищо не им пука.такива които веднага биха напавили нещо точно защото не им пука за последиците.такива като мен.
  • Дано

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...