20.10.2006 г., 0:19 ч.
ритуалът на ноща
752
0
2
Всеимащи хора,
дайте ни миг
на сладост
дайте ни вашето
доверие.
Нека ви представим
на нашето преддверие
ето тук останете
затаете дъхи се заслушайте,
в нежносиният полумрак
усетете хладът по тиловете си.
Всеимащи хора,дайте ни
миг сладост
нека извършим свещеният
ритуал.
Съблечете се.
Сега с маслата
боготворени се облейте,
с тих напев се пригответе
божествената роба се
отваря за вас
вие сте семето в
нейната утроба.
Лунните лъчи
обливат,плътските
ви тела,
змийски
се обвийте около
огъня,
нека започнем церемонията
нека ритуалът се съживи
нека бъдем първите
смъртни докоснали
мистиката на нощта
нека започне дъжда,
хайдееееееееееееееееееееее
ритмични стъпки
в нощта отшумяват
ритмични стъпки
ноща приветстват
майката нощ,
всепричистващата нощ.
Нека излекува земята,
със своята тъмна
одежда.
Нека скрие болката
на живите под своята
рокля,
нека ни погали
целуне
и боготвори
нека танцът започне,
огънят гори,
хайдеее,тихи
песни ще мълвим
после пак,и пак
и на края с пресипналите
си гърла ще я изпратим,
и помолим да се върне
при нас.
Всеимащи хора,
дайте ни миг сладост
дайте ни миг,миг без
болка.
дайте ни миг
на сладост
дайте ни вашето
доверие.
Нека ви представим
на нашето преддверие
ето тук останете
затаете дъхи се заслушайте,
в нежносиният полумрак
усетете хладът по тиловете си.
Всеимащи хора,дайте ни
миг сладост
нека извършим свещеният
ритуал.
Съблечете се.
Сега с маслата
боготворени се облейте,
с тих напев се пригответе
божествената роба се
отваря за вас
вие сте семето в
нейната утроба.
Лунните лъчи
обливат,плътските
ви тела,
змийски
се обвийте около
огъня,
нека започнем церемонията
нека ритуалът се съживи
нека бъдем първите
смъртни докоснали
мистиката на нощта
нека започне дъжда,
хайдееееееееееееееееееееее
ритмични стъпки
в нощта отшумяват
ритмични стъпки
ноща приветстват
майката нощ,
всепричистващата нощ.
Нека излекува земята,
със своята тъмна
одежда.
Нека скрие болката
на живите под своята
рокля,
нека ни погали
целуне
и боготвори
нека танцът започне,
огънят гори,
хайдеее,тихи
песни ще мълвим
после пак,и пак
и на края с пресипналите
си гърла ще я изпратим,
и помолим да се върне
при нас.
Всеимащи хора,
дайте ни миг сладост
дайте ни миг,миг без
болка.
© Тарададам Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Дано
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
ами какво е искал да каже автора?-това се чудите нали?
искам да кажа ,че трябва да се радваме на ноща,защото тя заличава спомените на деня.Просто през нощта всичко е чисто и спокойно.
и съм придал мистика за да бъде нощта интригуваща и обземаща.а всеимащите хора са всички на които за нищо не им пука.такива които веднага биха напавили нещо точно защото не им пука за последиците.такива като мен.