Oct 20, 2006, 12:19 AM

ритуалът на ноща

  Poetry
1.1K 0 2
Всеимащи хора,
дайте ни миг
на сладост
дайте ни вашето
доверие.
Нека ви представим
на нашето преддверие
ето тук останете
затаете дъхи се заслушайте,
в нежносиният полумрак
усетете хладът по тиловете си.
Всеимащи хора,дайте ни
миг сладост
нека извършим свещеният
ритуал.
Съблечете се.
Сега с маслата
боготворени се облейте,
с тих напев се пригответе
божествената роба се
отваря за вас
вие сте семето в
нейната утроба.
Лунните лъчи
обливат,плътските
ви тела,
змийски
се обвийте около
огъня,
нека започнем церемонията
нека ритуалът се съживи
нека бъдем първите
смъртни докоснали
мистиката на нощта
нека започне дъжда,
хайдееееееееееееееееееееее
ритмични стъпки
в нощта отшумяват
ритмични стъпки
ноща приветстват
майката нощ,
всепричистващата нощ.
Нека излекува земята,
със своята тъмна
одежда.
Нека скрие болката
на живите под своята
рокля,
нека ни погали
целуне
и боготвори
нека танцът започне,
огънят гори,
хайдеее,тихи
песни ще мълвим
после пак,и пак
и на края с пресипналите
си гърла ще я изпратим,
и помолим да се върне
при нас.
Всеимащи хора,
дайте ни миг сладост
дайте ни миг,миг без
болка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тарададам All rights reserved.

Comments

Comments

  • хаха да бее,сори за запетайте,там аз си мисля нещо и после не ги махам
    ами какво е искал да каже автора?-това се чудите нали?
    искам да кажа ,че трябва да се радваме на ноща,защото тя заличава спомените на деня.Просто през нощта всичко е чисто и спокойно.
    и съм придал мистика за да бъде нощта интригуваща и обземаща.а всеимащите хора са всички на които за нищо не им пука.такива които веднага биха напавили нещо точно защото не им пука за последиците.такива като мен.
  • Дано

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...