Уенди (Бианка Габровска)
211 1349
13.06.2012 г., 0:01 ч.

Ритъм 

  Поезия » Любовна
821 0 8

Ти каза "Сбогом!" А градът вечерен

в пронизващата тежка тишина

на стъпките ти ритъма отмери.

Изви го като вик. И прокънтя.

 

Догони те... След тебе се обърнах

с последната искрица на надежда,

че тъмнината може да те върне,

да те изпълни с осъзната нежност,

 

че може да избързаш. Или спреш.

И да разчупиш смазващия ритъм.

Очите ти, замрежени от скреж,

като снежинки в мрака да политнат.

 

Да се стопят на топлите ми устни.

И да се слеем в неочакван порив,

залутани сред улиците пусти -

две бели чайки в невъзможен полет.

 

Да спрем за кратък отдих на перваза...

 

Ти отминаваш с равномерна крачка.

Нощта ме скрива в звездната си пазва.

 

Големите момичета не плачат.

© Бианка Габровска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??