13.06.2012 г., 0:01 ч.

Ритъм 

  Поезия » Любовна
5.0 / 11
1011 0 8
Ти каза "Сбогом!" А градът вечерен
в пронизващата тежка тишина
на стъпките ти ритъма отмери.
Изви го като вик. И прокънтя.
Догони те... След тебе се обърнах
с последната искрица на надежда,
че тъмнината може да те върне,
да те изпълни с осъзната нежност,
че може да избързаш. Или спреш.
И да разчупиш смазващия ритъм.
Очите ти, замрежени от скреж,
като снежинки в мрака да политнат. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бианка Габровска Всички права запазени

Предложения
  • **** Денят започва в шест без пет. Понякога е много тъмно. Луната – бледолик поет, върху словата си ...
  • От тази тишина ще оглушея. Такава тишина е подлудяваща. Прилича на жена ( привидно фея) а всъщност е...
  • Дата е - сол в календара. Твоята дата, светице! Кой липов чай за попара днес ще ми сипе в паницата? ...

Още произведения »