Искам да поръчам едно дълго черно кафе, но нека да лъщи и сияе то като небето през ноща и хилядите му звезди, напомнящи ми за твоите прекрасни и единствени на света очи. 

Да е топло като нежното ти сърце. Да ме примамва като ангелският ти глас. И вкусът му да бъде сладък и любим като ароматът ти незабравим. 

И нека то да стопли студеното ми сърце което ти смаза с двете си ръце. След това на масата пред мен го хвърли и крещи пий до дъно нека те боли.

Но забрави, май ти какво ти поръчах преди сто луни и не беше това което си казахме под лунната светлина.

Затова сметката, не ще аз да я платя, та камо ли с теб да я споделя.

А кафето горчиво, до дъно с усмивка ще изпия и с ризата окървавена сърцето ще си завия, защото не искам аз това кафе да ми напомня за смазаното ми сърце.