Искам да поръчам едно дълго черно кафе, но нека да лъщи и сияе то като небето през ноща и хилядите му звезди, напомнящи ми за твоите прекрасни и единствени на света очи.
Да е топло като нежното ти сърце. Да ме примамва като ангелският ти глас. И вкусът му да бъде сладък и любим като ароматът ти незабравим.
И нека то да стопли студеното ми сърце което ти смаза с двете си ръце. След това на масата пред мен го хвърли и крещи пий до дъно нека те боли.
Но забрави, май ти какво ти поръчах преди сто луни и не беше това което си казахме под лунната светлина.
Затова сметката, не ще аз да я платя, та камо ли с теб да я споделя.
А кафето горчиво, до дъно с усмивка ще изпия и с ризата окървавена сърцето ще си завия, защото не искам аз това кафе да ми напомня за смазаното ми сърце.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up