2.11.2010 г., 22:14

Роботи

739 1 3

                        Роботи

 

Прогресът създаде за всичко машини

и всяка, за нас, неуморно работи,

заместиха нашите яки гърбини,

но без да роптаят  ̶  нали са роботи?!

 

Животът обаче върти обороти

и мачка ни още, без жал, в центрофуга!

Защо, щом не ние, а тези роботи

са ужким за там, като наша прислуга?

 

Не е ли системата тука виновна,

задаваща тихо удобните ноти,

или сме допуснали грешка основна,

че вече сме даже бетер от роботи?

 

Да! Ние сме същите чинни роботи  ̶

денят безидеен лети тривиално,

за мисли различни сме топ-идиоти

и вършим нещата почти машинално!

 

Та, точно така, както всички роботи,

покорно си следваме свойта програма,

създадена свише от алчни деспоти

с целта: НИЙДЕ МИСЛЕЩИ ХОРА ДА НЯМА!

 

Че мислещи люде захвърлят хомоти,

отказват да бъдат на някой угодни

и вместо животец на роби-роботи,

желаят Живот на творящи-свободни!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Цанков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стиховете ти винаги са изпълнени с много дълбок смисъл и нетърпимост към пороците на днешния ден!Така и трябва, защото е жалко хората да се превръщат от мислещи същества в послушни роботи, които след като им изтече технологичното време се изпращат за скраб!Поздрав!
  • страхотен стих...поздравления
  • Идеите ти винаги са пълни с истински размисъл, а не просто мелене на метафорки. Излишно е да казвам, че рефренната рима с "роботи" ме изкефи

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...