Nov 2, 2010, 10:14 PM

Роботи

  Poetry » Civic
742 1 3

                        Роботи

 

Прогресът създаде за всичко машини

и всяка, за нас, неуморно работи,

заместиха нашите яки гърбини,

но без да роптаят  ̶  нали са роботи?!

 

Животът обаче върти обороти

и мачка ни още, без жал, в центрофуга!

Защо, щом не ние, а тези роботи

са ужким за там, като наша прислуга?

 

Не е ли системата тука виновна,

задаваща тихо удобните ноти,

или сме допуснали грешка основна,

че вече сме даже бетер от роботи?

 

Да! Ние сме същите чинни роботи  ̶

денят безидеен лети тривиално,

за мисли различни сме топ-идиоти

и вършим нещата почти машинално!

 

Та, точно така, както всички роботи,

покорно си следваме свойта програма,

създадена свише от алчни деспоти

с целта: НИЙДЕ МИСЛЕЩИ ХОРА ДА НЯМА!

 

Че мислещи люде захвърлят хомоти,

отказват да бъдат на някой угодни

и вместо животец на роби-роботи,

желаят Живот на творящи-свободни!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марин Цанков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Стиховете ти винаги са изпълнени с много дълбок смисъл и нетърпимост към пороците на днешния ден!Така и трябва, защото е жалко хората да се превръщат от мислещи същества в послушни роботи, които след като им изтече технологичното време се изпращат за скраб!Поздрав!
  • страхотен стих...поздравления
  • Идеите ти винаги са пълни с истински размисъл, а не просто мелене на метафорки. Излишно е да казвам, че рефренната рима с "роботи" ме изкефи

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...