2 nov 2010, 22:14

Роботи

  Poesía » Civil
744 1 3

                        Роботи

 

Прогресът създаде за всичко машини

и всяка, за нас, неуморно работи,

заместиха нашите яки гърбини,

но без да роптаят  ̶  нали са роботи?!

 

Животът обаче върти обороти

и мачка ни още, без жал, в центрофуга!

Защо, щом не ние, а тези роботи

са ужким за там, като наша прислуга?

 

Не е ли системата тука виновна,

задаваща тихо удобните ноти,

или сме допуснали грешка основна,

че вече сме даже бетер от роботи?

 

Да! Ние сме същите чинни роботи  ̶

денят безидеен лети тривиално,

за мисли различни сме топ-идиоти

и вършим нещата почти машинално!

 

Та, точно така, както всички роботи,

покорно си следваме свойта програма,

създадена свише от алчни деспоти

с целта: НИЙДЕ МИСЛЕЩИ ХОРА ДА НЯМА!

 

Че мислещи люде захвърлят хомоти,

отказват да бъдат на някой угодни

и вместо животец на роби-роботи,

желаят Живот на творящи-свободни!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марин Цанков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стиховете ти винаги са изпълнени с много дълбок смисъл и нетърпимост към пороците на днешния ден!Така и трябва, защото е жалко хората да се превръщат от мислещи същества в послушни роботи, които след като им изтече технологичното време се изпращат за скраб!Поздрав!
  • страхотен стих...поздравления
  • Идеите ти винаги са пълни с истински размисъл, а не просто мелене на метафорки. Излишно е да казвам, че рефренната рима с "роботи" ме изкефи

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...