8.09.2022 г., 11:16

Роден кът

1.1K 1 2

Там, където първа глътка въздух поех

и посрещна ме с обич светът.

Там небето познава и гласа, и сърцето...

Обичам те, мой роден кът!

 

Там, където щастлива прегърна ме мама,

а тате чертаеше верния път,

там звездите нашепват и отвеждат ме в рая...

Бленувам те, мой роден кът!

 

Там, където нозете ми боси проходиха

и орисници песни редят,

там, закърмена с нашенски танци и песни,

възпявам те, мой роден кът!

 

Там, където хлябът е най-мек и ухае,

и нестинарки по огън вървят,

там земята отплаща се с реколта богата...

Благославям те, мой роден кът!

 

Там, където завръщат се с вяра децата ми

и утеха намират, и могат да полетят,

там отколе е коренът мой и завинаги...

Коленича пред теб, роден кът!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златка Чардакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...