Роден с късмет
Знам, че имам късмет. Имам страшен късмет –
не познавам най-страшния, истински ад.
Не съм болен от рак (така мисля поне),
не съм станал на кожа и кости от глад,
не съм скитник без дом под бездомния свод
и не моля за две керемиди света,
не съм куче със кучешки, скапан живот,
дето тъпо скимти в пустошта на нощта,
не съм губил петчленно семейство във дъжд
от ракети и бомби във дива война,
оцелял като вирус... и нито веднъж
не съм тлял във горящата църква в Батак,
и не съм си представял, че губя ръце
и нозе, и очи пред един ятаган –
че е трижди по-страшно за мъжко сърце
да му вземат най-свидното – хубава Яна!
Аз съм просто един късметлив Валентин,
който само си мисли, че страдал е уж.
Имам чудна жена, имам лунни лъчи
и светът е в краката ми, свой или чужд.
И събирам от дюлята млад аромат,
от ръце топлонежни една топлина,
две червени сълзи от червения цвят
и възторг от шума на солена вълна.
И от тях си заделям по капка, по две
в едно малко шишенце със тапа от корк.
И ги кътам за черните дни, часове,
във които животът ще бъде жесток
и ще имам потребност от нещо добро
да ми дава кураж, да ми дава крила.
Във шишенцето стъклено с тапа от корк
си събирам спасителен блик светлина.
Но нали съм с късмет, може никога аз
да не трябва да ползвам такъв еликсир.
Все пак още държа го във горния шкаф.
Може някога някой друг да го подири.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Евстатиев Всички права запазени
