Родена съм в средата на годината.
И все в странни времена споделям мислите си.
Средата на годината, тогава се обича.
Тогава се желае и се иска.
Родена съм на лилиите в смъртта.
На липите в залеза и на божурите във утрото.
Родена съм, за да ти донеса
красивото пробуждане и много повече.
Родена съм да мога да съм с теб.
Да паля във очите ти огньове
и с вятър от целувки да ги угася.
Родена съм, за да се извися,
да вярвам в непонятното и святото.
Да бъда истинска и да не спя.
Да можеш и във мене да повярваш.
Родена съм да тичам под дъжда,
да се усмихвам безпричинно и да плача ...
Да чувствам твоето сърце до моето.
Да подарявам хиляди мечти.
И да не спирам да съм твоя
паднал ангел, светлина, спасението,
на душата любовта и вдъхновението...
Вместо звезди, небето станало е в прах
от любовта, която съм разпръснала за теб.
Отварям си очите, ти си избери
коя мечта да ти изпълня днес…
© Ивона Иванова Всички права запазени