Родена съм в средата на годината.

И все в странни времена споделям мислите си.

Средата на годината, тогава се обича.

Тогава се желае и се иска.

Родена съм на лилиите в смъртта. 

На липите в залеза и на божурите във утрото.

Родена съм, за да ти донеса

красивото пробуждане и много повече.

Родена съм да мога да съм с теб.

Да паля във очите ти огньове

и с вятър от целувки да ги угася.

Родена съм, за да се извися,

да вярвам в непонятното и святото.

Да бъда истинска и да не спя.

Да можеш и във мене да повярваш.

Родена съм да тичам под дъжда,

да се усмихвам безпричинно и да плача ...

Да  чувствам твоето сърце до моето.

Да подарявам хиляди мечти.

И да не спирам да съм твоя

паднал ангел, светлина, спасението,

на душата любовта и вдъхновението...

Вместо звезди, небето станало е в прах

от любовта, която съм разпръснала за теб.

Отварям си очите, ти си избери

коя мечта да ти изпълня днес…