11.02.2014 г., 23:46

Родих се, защото...

642 0 3

 

Не се родих от истини да плача,

не се родих, за да съм сянка нечия;

не се родих след слепи да се влача,

родих се, за да бъда писък вечен!

 

Родих се, за да бъда себе си!

Дори когато малко ме харесват;

дори когато никому потребно

аз имам воля да достигна хребета.

 

И има ме, защото в мен е силата –

събрана в красотата на очите ми,

в които сълзите не са измили

очакването от мечтите ми!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Спасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...