Не се родих от истини да плача,
не се родих, за да съм сянка нечия;
не се родих след слепи да се влача,
родих се, за да бъда писък вечен!
Родих се, за да бъда себе си!
Дори когато малко ме харесват;
дори когато никому потребно
аз имам воля да достигна хребета.
И има ме, защото в мен е силата –
събрана в красотата на очите ми,
в които сълзите не са измили
очакването от мечтите ми!
© Екатерина Спасова All rights reserved.