Не се родих от истини да плача,
не се родих, за да съм сянка нечия;
не се родих след слепи да се влача,
родих се, за да бъда писък вечен!
Родих се, за да бъда себе си!
Дори когато малко ме харесват;
дори когато никому потребно
аз имам воля да достигна хребета.
И има ме, защото в мен е силата –
събрана в красотата на очите ми,
в които сълзите не са измили
очакването от мечтите ми!
© Екатерина Спасова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
