20.07.2011 г., 22:56

Родил се е стих

1.4K 0 11

РОДИЛ   СЕ  Е  СТИХ

 

Аз не го търся,

не го призовавам,

той  просто нахлува у мен

като бяла вълна,

като сноп от лъчи,

като буря през пролетен ден.

 

И дъх затаявам...

Сърцето ми чисто

вълнува се,  стене, бушува

и тича моливът

чевръсто по листа,

със слово душата рисува.

 

Аз не го търся,

не го  и очаквам,

сам идва – ту шумен, ту тих.

И чуя ли в себе си

звън от камбана,

това е – родил се е стих.

 

Юлияна  Донева

Ямбол

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлияна Донева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Когато нещата просто се случват,нямаш власт над тях
    А рожбичката ти е прекрасна!Поздрав,Юле!
  • Ники, аз си коментирам искрено и откровено, както ми идва отвътре. И нямам намерение да меря с чужди аршини.
  • Тошко, недей да мериш всички по собствените си аршини. Всеки пише различно - едни си събират думите с месеци, за други писането е стихия - завърти ли те, нямаш избор - или я изливаш, или се пръскаш. Ако не се лъжа, в спомените на Иван Шишманов е описана една такава стихия.

    Иначе текстът е добър. Поздравления!
  • Хубаво написано, но крайно невярно. Така се зачева идеята за стих. За да се роди, нужно е първо да бъде износен. А колко много стихове са за кувьоз! Ама нали са малки и плачкат, обичкаме ги, казваме колко хубавки били и т.н.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...