Jul 20, 2011, 10:56 PM

Родил се е стих

  Poetry » Other
1.4K 0 11

РОДИЛ   СЕ  Е  СТИХ

 

Аз не го търся,

не го призовавам,

той  просто нахлува у мен

като бяла вълна,

като сноп от лъчи,

като буря през пролетен ден.

 

И дъх затаявам...

Сърцето ми чисто

вълнува се,  стене, бушува

и тича моливът

чевръсто по листа,

със слово душата рисува.

 

Аз не го търся,

не го  и очаквам,

сам идва – ту шумен, ту тих.

И чуя ли в себе си

звън от камбана,

това е – родил се е стих.

 

Юлияна  Донева

Ямбол

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлияна Донева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Когато нещата просто се случват,нямаш власт над тях
    А рожбичката ти е прекрасна!Поздрав,Юле!
  • Ники, аз си коментирам искрено и откровено, както ми идва отвътре. И нямам намерение да меря с чужди аршини.
  • Тошко, недей да мериш всички по собствените си аршини. Всеки пише различно - едни си събират думите с месеци, за други писането е стихия - завърти ли те, нямаш избор - или я изливаш, или се пръскаш. Ако не се лъжа, в спомените на Иван Шишманов е описана една такава стихия.

    Иначе текстът е добър. Поздравления!
  • Хубаво написано, но крайно невярно. Така се зачева идеята за стих. За да се роди, нужно е първо да бъде износен. А колко много стихове са за кувьоз! Ама нали са малки и плачкат, обичкаме ги, казваме колко хубавки били и т.н.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...