20 jul 2011, 22:56

Родил се е стих

  Poesía » Otra
1.4K 0 11

РОДИЛ   СЕ  Е  СТИХ

 

Аз не го търся,

не го призовавам,

той  просто нахлува у мен

като бяла вълна,

като сноп от лъчи,

като буря през пролетен ден.

 

И дъх затаявам...

Сърцето ми чисто

вълнува се,  стене, бушува

и тича моливът

чевръсто по листа,

със слово душата рисува.

 

Аз не го търся,

не го  и очаквам,

сам идва – ту шумен, ту тих.

И чуя ли в себе си

звън от камбана,

това е – родил се е стих.

 

Юлияна  Донева

Ямбол

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлияна Донева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Когато нещата просто се случват,нямаш власт над тях
    А рожбичката ти е прекрасна!Поздрав,Юле!
  • Ники, аз си коментирам искрено и откровено, както ми идва отвътре. И нямам намерение да меря с чужди аршини.
  • Тошко, недей да мериш всички по собствените си аршини. Всеки пише различно - едни си събират думите с месеци, за други писането е стихия - завърти ли те, нямаш избор - или я изливаш, или се пръскаш. Ако не се лъжа, в спомените на Иван Шишманов е описана една такава стихия.

    Иначе текстът е добър. Поздравления!
  • Хубаво написано, но крайно невярно. Така се зачева идеята за стих. За да се роди, нужно е първо да бъде износен. А колко много стихове са за кувьоз! Ама нали са малки и плачкат, обичкаме ги, казваме колко хубавки били и т.н.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...