30.06.2007 г., 19:10

РОДИНА

1.1K 0 1
Аз твоя клонка съм, израсла под небето,
за теб, Родино, в този пъстър свят!
Любов си ти за мен и мое кредо,
пожар си, пламнал във кръвта.
Ти в мене си, в децата ми, във всичко,
което във живота имам аз.
Родино мила, волна моя птицо,
литни във чисти, сини небеса!
За да те имаме и днес, и утре
във нашите изстрадали сърца –
че ти си крепостта незрима,
която носим в своята душа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дора Ефтимова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...