10.10.2015 г., 20:03 ч.

Родина 

  Поезия » Пейзажна
298 0 2

Родина

 

Хладен полъх слезе от Чумерна,

вейки разлюля със шепот тих -

дали на хайдути клетва верна

или Вазов ме приканва в стих

 

чак до Шипка билото да следвам,

за да зърна Дунав посребрен

и във топли багри ненагледни

как гората в есенния ден

 

в снежен сън очаква да се белне?

И да чуя - с харамлийски глас

пее Пирин в такт неравноделен.

Нека този миг да стане час,

 

ден, година. Има ли насита?

Всеки миг се ражда нов живот.

Таз земя е стомна ненапита,

вечна като българския род.

© Владимир Костов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??