Родина

10 окт. 2015 г., 20:03

Поэзия » Пейзажная

297 0 2

Родина

Хладен полъх слезе от Чумерна,

вейки разлюля със шепот тих -

дали на хайдути клетва верна

или Вазов ме приканва в стих

чак до Шипка билото да следвам,

за да зърна Дунав посребрен

и във топли багри ненагледни

как гората в есенния ден

в снежен сън очаква да се белне?

И да чуя - с харамлийски глас

пее Пирин в такт неравноделен.

Нека този миг да стане час,

ден, година. Има ли насита?

Всеки миг се ражда нов живот.

Таз земя е стомна ненапита,

вечна като българския род.