Родина
Родина
Хладен полъх слезе от Чумерна,
вейки разлюля със шепот тих -
дали на хайдути клетва верна
или Вазов ме приканва в стих
чак до Шипка билото да следвам,
за да зърна Дунав посребрен
и във топли багри ненагледни
как гората в есенния ден
в снежен сън очаква да се белне?
И да чуя - с харамлийски глас
пее Пирин в такт неравноделен.
Нека този миг да стане час,
ден, година. Има ли насита?
Всеки миг се ражда нов живот.
Таз земя е стомна ненапита,
вечна като българския род.
© Владимир Костов All rights reserved.
