VladimirKostov (Владимир Костов)
247 6
Oct 10, 2015, 8:03 PM

Родина 

  Poetry » Landscape
293 0 2

Родина

 

Хладен полъх слезе от Чумерна,

вейки разлюля със шепот тих -

дали на хайдути клетва верна

или Вазов ме приканва в стих

 

чак до Шипка билото да следвам,

за да зърна Дунав посребрен

и във топли багри ненагледни

как гората в есенния ден

 

в снежен сън очаква да се белне?

И да чуя - с харамлийски глас

пее Пирин в такт неравноделен.

Нека този миг да стане час,

 

ден, година. Има ли насита?

Всеки миг се ражда нов живот.

Таз земя е стомна ненапита,

вечна като българския род.

© Владимир Костов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??