Родина
Нелеко беше времето, но нужно,
да осъзнаем канската ти мощ.
Земята е материя – нечужда,
с която сме ведно и ден и нощ.
Защото както майката, бащата,
са дали гени в нашите тела.
Така и ти зареждаш ни сърцата
и в твоя плен сме, даже до смъртта.
Велика си била, но и страдална,
печелила си битки и войни́.
Почерняна, поваляна и кална,
поробвана, разсичана дори.
Но после си се вдигала отново,
със силата на непокорен лъв.
Запазила религия и слово,
вкопчена във живота като в стръв.
Във тебе има болка спотаена,
аз чувствам го – във вените тупти.
Но в моите очи си несломена
и нека дните ти са по-добри.
Защото наш`те корени са в тебе
и ние трябва да те възродим.
Макар във нас неистово да стене –
обичаме те и благодарим!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
