Родопа
На юг се изправя Родопа
и вдигнала гордо глава,
все с обич тя гледа живота
на цялата наша земя.
Върхари подпират небето,
дърветата, сякаш стрели,
насочени там, накъдето
по пътя си слънце върви.
На стръмните урви орлите
съграждат пак свое гнездо,
над тях се усмихват звездите,
що светят над зло и добро.
Днес тука живеят легенди,
те помнят певеца Орфей
с целебните песни вълшебни,
които днес славей ни пей.
Ливадите - губери пъстри -
закичват се с нежни цветя,
и там, между стволите гъсти,
притичва пак плаха сърна.
Девойка за Делю запява,
далече се рей песента,
гласът се със звън разпилява,
полита щастлив над света.
Закрилница майка Родопа,
разперила силни криле,
и днес пази свидните рожби
в огромното свое сърце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
