30.06.2020 г., 8:09

Родопа

1.2K 2 1

Преди да си тръгна усетих Родопа. 

Напълних очи, сърце и душа, 

в полите ѝ топло се сгуших, 

разказах и тя ме изслуша. 

 

Видях си и баирите, и язовирите и нея 

- най-красива на света. 

Да се върна от сега копнея, 

още щом стопи се снега. 

 

Откраднах две-три топли чувства, 

и няколко усмивки в джоба сложих, 

да има какво да ме разчувства, 

щом оставането там отложих. 

 

Чух приказки, смях и песни, 

местни, нашенски, чудесни.

Опаковам всичко чуто, взето

и тръгвам си с Родопа във сърцето.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Фатиме Шахин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Няма човек, който да обгърне Родопа с един поглед. Няма връх, на който да се изкачиш, та да я познаеш с един поглед. Трябва да я извървиш и да я изстрадаш, та после да я събереш в сърцето си и да я погледнеш - ала трябва да имаш сърце на орел. Не можеш да видиш Родопа с очите си, трябва да я видиш със сърцето си. Със затворени очи ... в себе си."

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...