11.10.2011 г., 15:47

Родопите

4.4K 0 5

Красива и горда планина,

съдба променлива, сложна,

тя пази спомена за древността,

гласа Орфеев, на Омир - възторга.

 

Девствен лес, непристъпни зъбери,

буйни реки, слънчеви долини.

Въображението ни будят в тъмното,

тайнствени звуци, във вековни гори.

 

На гръдта ù, като между листенца на роза,

има стари светилища, гробници.

Тя е сред"снежните планини на траките",

както е казал Омир.

 

Слънце, въздух, лечебна вода

градят славата ù през вековете.

Тук са ловували славянски племена.

И гласове на римляни - отеквали.

 

Красива и горда планина.

Какво знае и крие? Тайна забулена.

През морето родопско, като зелена вълна,

чудни легенди до нас са доплували.

 

Дали гръцките богове са били тук?

Фараон ли египетски е спрял наблизо?

Име загадка. Като бисер в юмрук,

планината укрива истината ревниво.

 

Ако минеш веднъж през тези гори,

ако нагазиш в тези пъстри поляни,

ще повярваш, че в самодивски игри

тук самият Зевс се е забавлявал.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...