Домъчня ми днес

за слънчицето.

И зиме, и лете,

и пролет, и есен То

не жали златни нозе.

Все си пътува и грее.

Дали за глътка отдих

и То не милее? - рекох си 

и тутакси построих Му

къщичка в своето сърце.

Там Го поя и Го храня,

по русата главица галя,

току - що родено е дете.

Толкова щедро и мило е То!

В ранно утро, шепнейки ме буди:

-  Довери ми се и не бой се никога.

По стръмното, знам, е най-трудно,

но до мене си ти тогава най-близко.

И знай - там, където мене ме има,

страх не покълва, страст не пониква,   

гняв не завързва и омраза не цъфти.

Покоят, Светлината и Мъдростта

са брат и две неразделни  сестри.

Самадхи