Jan 28, 2018, 8:28 PM

Родство

568 1 0

 

Домъчня ми днес

за слънчицето.

И зиме, и лете,

и пролет, и есен То

не жали златни нозе.

Все си пътува и грее.

Дали за глътка отдих

и То не милее? - рекох си 

и тутакси построих Му

къщичка в своето сърце.

Там Го поя и Го храня,

по русата главица галя,

току - що родено е дете.

 

Толкова щедро и мило е То!

В ранно утро, шепнейки ме буди:

-  Довери ми се и не бой се никога.

По стръмното, знам, е най-трудно,

но до мене си ти тогава най-близко.

И знай - там, където мене ме има,

страх не покълва, страст не пониква,   

гняв не завързва и омраза не цъфти.

Покоят, Светлината и Мъдростта

са брат и две неразделни  сестри.

 

Самадхи

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гюлсер Мазлум All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...