5.02.2013 г., 7:54  

Рожден ден

1.2K 0 13

Рожден ден

 

Така е. Зная го.

Синът  ми  ще расте,

като лоза ще се налива.

А аз ще се смалявам.

Аз ще си отивам.

Светлината на очите ми

в неговите ще прелива.

Пъргавината на нозете,

нетърпението на ръцете

и онази слънчева жажда -

всичко хубаво и добро,

което имам,

в него ще се преражда.

Майчице, казвам си,

прегърни

порасналото си момче!

Пожелай му пътища много

и силни криле -

           високо да го издигат,

Здраве от Господ!

И  човешко сърце.

Това стига.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роза Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...