5.02.2013 г., 7:54  

Рожден ден

1.2K 0 13

Рожден ден

 

Така е. Зная го.

Синът  ми  ще расте,

като лоза ще се налива.

А аз ще се смалявам.

Аз ще си отивам.

Светлината на очите ми

в неговите ще прелива.

Пъргавината на нозете,

нетърпението на ръцете

и онази слънчева жажда -

всичко хубаво и добро,

което имам,

в него ще се преражда.

Майчице, казвам си,

прегърни

порасналото си момче!

Пожелай му пътища много

и силни криле -

           високо да го издигат,

Здраве от Господ!

И  човешко сърце.

Това стига.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роза Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...