Рожден ден
Така е. Зная го.
Синът ми ще расте,
като лоза ще се налива.
А аз ще се смалявам.
Аз ще си отивам.
Светлината на очите ми
в неговите ще прелива.
Пъргавината на нозете,
нетърпението на ръцете
и онази слънчева жажда -
всичко хубаво и добро,
което имам,
в него ще се преражда.
Майчице, казвам си,
прегърни
порасналото си момче!
Пожелай му пътища много
и силни криле -
високо да го издигат,
Здраве от Господ!
И човешко сърце.
Това стига.
© Роза Стоянова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
