Рожден ден
Така е. Зная го.
Синът ми ще расте,
като лоза ще се налива.
А аз ще се смалявам.
Аз ще си отивам.
Светлината на очите ми
в неговите ще прелива.
Пъргавината на нозете,
нетърпението на ръцете
и онази слънчева жажда -
всичко хубаво и добро,
което имам,
в него ще се преражда.
Майчице, казвам си,
прегърни
порасналото си момче!
Пожелай му пътища много
и силни криле -
високо да го издигат,
Здраве от Господ!
И човешко сърце.
Това стига.
© Роза Стоянова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
