VenY (Венцислава Симеонова)
78 152
18.03.2006 г., 13:28 ч.

Рождество 

  Поезия
846 0 7
Дори да ме затворят като в гроб
в най-празната и най-самотна стоя.
Без идоли, без вяра и без Бог...
Сред тъмнина, в която ослепявам.
Сред лепкава и гъста тишина,
попила по тавана и стените,
която да ме кара да крещя...
Стихът ще си остане във очите ми.
В зениците ще дишат светове.
Ще пеят птици, ще цъфтят лалета.
В най-сините и светли цветове
като порой ще заструи небето.
Дърветата в зелено ще горят,
размахали най-живите си клони.
В гората ще се ширне път...
Светът ще заприлича на икона,
преливаща от багри и от звуци.
В мастилото ще се роди живот.
Най-истинското чудо ще се случи.
И ще посмея да повярвам в Бога...


Венцислава Симеонова

© Венцислава Симеонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесва ми! Много е силно. Перфектно изпълнение/6/и от мене
  • Вени отлагах коментара си.
    За произведението 6 поздравления!
    Чела ли си "Книга Йов"от Библията?
    Ако я прочетеш дали ще разсъждаваш по същия начин?
    Или ще кажеш,че това само е поезия?
  • Страхотна си отново! Браво!
  • страхотно...
  • Повярвай! МНого е хубаво, Вени!
  • звучи прекрасно!!!!
    браво!
  • Много е хубаво.
Предложения
: ??:??