Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18478
21.12.2021 г., 21:01 ч.  

Рождество 

  Поезия » Философска
500 13 18

Сняг вали и вали, и небето високо се вдига
и разтваря невидими двери, за всеки от нас.
Белотата е лист от сияйна нечетена книга,
срича тихо молитва декември пак с вятърен глас.

 

От сребристи крила китят ангели пух из Всемира,
тиха, бяла е зимата, спомен от нявга за миг.
И звезда Витлеемска тъми безпросветни раздира,
в топли ясли доброто се ражда с победния вик.

 

Пренаселена тази земя от понтийски пилати,
се задъхва отдавна, от болка превила гръбнак.
Бог е благ и добър благослов и любов ни изпрати.
Вакло агне сред вълците слепи за Божия знак.

 

Само силната вяра, по грешния свят засияла,
ще пробуди човечност и обич, и детски копнеж.
Колко тихо е вън! И земята е девствено бяла.
Божи сине, роди се, надежда и път да дадеш.

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??