2.01.2015 г., 20:24

Рождество

809 0 1

Отмина вече впрегнатата коледа

Със снежен прах и звънкащо звънче

Сама пожертвана от порива

В живота да ни закълне

 

Пристига плахото ни щастие

Расте отново ден след ден

Слънцето пак за участие

Учтиво моли взето в плен

 

Деца - пораснали надежди

Парад от розови сърца

Потъпкват всяка безнадеждност

Изгрява нов живот сега

 

И нека бъде Твоя воля

И нека...  до последен дъх

Молитва да надвие воя

Да е животът ни красив

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дух на лютеницата Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...