Jan 2, 2015, 8:24 PM

Рождество

  Poetry
810 0 1

Отмина вече впрегнатата коледа

Със снежен прах и звънкащо звънче

Сама пожертвана от порива

В живота да ни закълне

 

Пристига плахото ни щастие

Расте отново ден след ден

Слънцето пак за участие

Учтиво моли взето в плен

 

Деца - пораснали надежди

Парад от розови сърца

Потъпкват всяка безнадеждност

Изгрява нов живот сега

 

И нека бъде Твоя воля

И нека...  до последен дъх

Молитва да надвие воя

Да е животът ни красив

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дух на лютеницата All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...