2 ene 2015, 20:24

Рождество

  Poesía
812 0 1

Отмина вече впрегнатата коледа

Със снежен прах и звънкащо звънче

Сама пожертвана от порива

В живота да ни закълне

 

Пристига плахото ни щастие

Расте отново ден след ден

Слънцето пак за участие

Учтиво моли взето в плен

 

Деца - пораснали надежди

Парад от розови сърца

Потъпкват всяка безнадеждност

Изгрява нов живот сега

 

И нека бъде Твоя воля

И нека...  до последен дъх

Молитва да надвие воя

Да е животът ни красив

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дух на лютеницата Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...