2 ene 2015, 20:24

Рождество

  Poesía
813 0 1

Отмина вече впрегнатата коледа

Със снежен прах и звънкащо звънче

Сама пожертвана от порива

В живота да ни закълне

 

Пристига плахото ни щастие

Расте отново ден след ден

Слънцето пак за участие

Учтиво моли взето в плен

 

Деца - пораснали надежди

Парад от розови сърца

Потъпкват всяка безнадеждност

Изгрява нов живот сега

 

И нека бъде Твоя воля

И нека...  до последен дъх

Молитва да надвие воя

Да е животът ни красив

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дух на лютеницата Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...