2 янв. 2015 г., 20:24

Рождество

811 0 1

Отмина вече впрегнатата коледа

Със снежен прах и звънкащо звънче

Сама пожертвана от порива

В живота да ни закълне

 

Пристига плахото ни щастие

Расте отново ден след ден

Слънцето пак за участие

Учтиво моли взето в плен

 

Деца - пораснали надежди

Парад от розови сърца

Потъпкват всяка безнадеждност

Изгрява нов живот сега

 

И нека бъде Твоя воля

И нека...  до последен дъх

Молитва да надвие воя

Да е животът ни красив

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дух на лютеницата Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...