Роман на пясъка
Роман на пясъка
Перо от гларус пясъка убоде
и той от гъдел се събуди. Знам –
ще ме оставиш – тръгваш си свободна –
над себе си да се замислям сам.
Под огнен знак родена, неуморна,
и все на дивото дочула зов,
на плажа излежаваш с мен покорно
присъдата над нашата „любов”.
„Статичен е, на скука намирисва.”
„Случайна и разхвърляна, но с чар.”
„Че ерудит е – да – ала му липсват
замах и блясък. Крета под товар...”
„Венера в сандвич между авантюри
ще сложи. Чиста радост с нея – не.”
„...от навиците и от конюнктура.”
„Защо по тебе тъй съм запленен...”
„Скован е, на рапан в черупка сходен.”
„... от красотата твоя прикован?”
Перо от гларус пясъка забоде,
за да напише нашия роман.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Костов Всички права запазени
