Роман на пясъка

21 нояб. 2015 г., 19:15

Поэзия » Любовная

407 0 2

Роман на пясъка

Перо от гларус пясъка убоде

и той от гъдел се събуди. Знам –

ще ме оставиш – тръгваш си свободна –

над себе си да се замислям сам.

Под огнен знак родена, неуморна,

и все на дивото дочула зов,

на плажа излежаваш с мен покорно

присъдата над нашата „любов”.

„Статичен е, на скука намирисва.”

„Случайна и разхвърляна, но с чар.”

„Че ерудит е – да – ала му липсват

замах и блясък. Крета под товар...”

„Венера в сандвич между авантюри

ще сложи. Чиста радост с нея – не.”

„...от навиците и от конюнктура.”

„Защо по тебе тъй съм запленен...”

„Скован е, на рапан в черупка сходен.”

„... от красотата твоя прикован?”

Перо от гларус пясъка забоде,

за да напише нашия роман.